Новият любимец на града

Почитателите на "Рено Туинго" трябваше доста да почакат, за да видят новата генерация на модела на българска земя. Официалният дебют на колата у нас беше през изминалата седмица, или цели три години след премиерата и на изложението във Франкфурт през 2007 година.

Причините за това забавяне са няколко. От една страна от "Рено" имаха съмнения, че подобен модел би имал пазар в България. По-сериозната пречка обаче бяха опасенията, че пътните условия у нас биха създали проблеми пред нормалната експлоатация на "Рено Туинго". Българският дилър на марката успя да разсее тези притеснения във французите, като междувременно от модела в цял свят бяха продадени 500 000 коли, като заедно с първата генерация на "Тунго", техният брой стана 3 млн.

Тестваният от мен автомобил беше бял с флорални мотиви. Цветята се добавят фабрично чрез стикери, като вариантите за персонализация са няколко.

Първите впечатления
В този си вид "Туинго" изглеждаше симпатично, но му липсва тази индивидуалност, която беше типична за първото поколение на модела. Така се случи, че първите си впечатления натрупах като пътник, при това на задната седалка.

Да си призная честно, бях изненадан от лесния достъп до нея и доста голямото пространство на втория ред. Над главата ми остана доста въздух, а до монтираното до мен детско столче прилично разстояние.

Това всъщност до голяма степен е нормално, тъй като новото "Тунго" е с цели 17 сантиметра по-дълго от предшественика си (вече 3.6 метра), като използва платформата на " Рено Клио II".

Приятните изненади продължиха, като веднага намерих приложение и на огромния джоб, оформен в страничния панел, в който без проблем се събра бутилка с вода от 1.5 литра. В купето на "Туинго" открих общо 11 ниши за различни предмети.

Обемът на багажника до щората е сред най-големите в класа – 230 литра, като при сгъване на облегалката на задната седалка той нараства до 951 литра. Като опция "Тунго" се предлага и с отделни задни седалки, които могат да се местят напред и назад в разстояние на 22 см, а положението на облегалката се променя до пет позиции под ъгъл между 25 и 35 градуса.

Според положението на седалките при тези версии обемът на багажника варира от 165 литра при задни седалки максимално изтеглени назад до 285 литра при дръпнати максимално напред кресла.

Вече на мястото на пътника обаче започнах да откривам някои недостатъци. При оптималното за мен положение на предната седалка коляното на левия ми крак се опираше в твърдия ръб на издатината на централната конзола. Като седнах зад волана пък, се оказа, че имам две възможности – или да подпирам с коляно другата страна на въпросната конзола, или да натискам с лявото коляно дръжката на вратата.

Зад волана
Като изключим тези неудобства, "Рено Туинго" се оказа много приятно за каране. Шофьорът седи сравнително високо, а щедрото остъкляване и големите огледала дават отличен обзор във всички посоки. Никакви загадки няма и по управлението на основните системи на колата, като всички контролери са точно там, където би трябвало да бъдат.

Лично на мен ми хареса и решението дигиталният километраж и дисплеят с предупредителните светлинни индикатори и екранчето на аудиосистемата да бъдат монтирани в средата на арматурното табло, а оборотомерът да е пред очите ми - на кормилната колона.

Там, където обикновено се намира приборното табло, при "Туинго" има ниша, в която може да се постави органайзер - нещо като гора от гумени стълбчета, в която идеално се задържат всякакви дреболии – мобилен телефон, химикалка, монети, билети за паркинг и т.н. Този аксесоар може да е в различни цветове.

Дълго време се чудих каква е функцията на сложения в една от поставките за чаши странен предмет. Оказа се, че това кутийка за червила и гримове с вградено увеличаващо огледало. Като настройка на държача могат да се поставят също LED фенерче, органайзер за химикалки или поставка с листчета от тефтерче.

Това, което ме изненада неприятно, беше липсата на информация за температурата на приборното табло. Оказа се, че термометърът се предлага срещу доплащане (90 лв.) заедно с електрическите огледала, в които е монтиран.

На пътя
"Туинго" се предлага у нас само с един мотор – 1.2-литров бензин, с мощност 75 конски сили, комбиниран с петстепенна механична скоростна кутия. За града той осигурява на колата добра пъргавина, справя се прилично и с изпреварванията, и поддържането на добро темпо извън границите на населените места.

Двигателят работи тихо, а удължените интервали на обслужване пестят пари. Разходът на гориво не успях за засека поради липсата на бордови компютър, но според "Рено" е 6.7 л/100 км в града и 5.1 л/100 км в смесен цикъл.

Работата на спирачките също ми хареса, като те позволяват прецизно дозиране на спирачното усилие. За щастие не ми се наложи да тествам монтирания серийно спирачен асистент при аварийно спиране

Един от козовете на "Туинго" е и неговата маневреност, като диаметърът на завой е едва 9.85 метра. Електрическия сервоусилвател на волана пък го прави по-лек в градски условия и по-тежък при движение с висока скорост. Оборотомер е монтиран на кормилната колона.

"Рено Туинго" вози приятно меко, на борда е тихо, а обзорът във всички посоки, дори от задната седалка, е отличен.

В заключение остава да посоча, че цените на компактния автомобил у нас започват от 15 990 лв. с ДДС, като част от базовото оборудване са предните ел. стъкла, аудиосистемата, спирачките с ABS и спирачен асистент, две въздушни възглавници, тонираните стъкла и т.н.